София 1505, ул. "Каймакчалан" № 1, вх. А, ет. 3, ап. 14
info@e-crimeacademy.com +359 2 421 58 55
Анализ сравнява законодателството в областта на езика на омраза в 10 държави от ЕС
28.11.2016

 

Текстовете в българското законодателство трябва да се презицират, смятат експертите

 

Съществени различия между законодателството в областта на незаконните прояви на омраза показва проучване сред над 1/3 от държавите на ЕС, проведено в рамките на проекта Мандола. “Незаконни прояви на омраза - дефиниции и последствия” анализира и сравнява националните правни рамки в светлината на международното и Европейското законодателство в 10 страни - България, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Кипър, Румъния, Франция и Холандия.

 

Въз основа на анализа е разработено ръководството “Езикът на омразата онлайн - въпроси и отговори”. Документът представя международните и европейските правни инструменти, ролята на различните страни в процеса и предоставя списък с над 20 често задавани въпроси. Наръчникът ще бъде от полза както за жертвите на такива престъплeния, така и за потребителите, които искат да научат повече. Проблемът е разгледан и в контекста на различни съдебни решения.

 

Документите ще бъдат представени по време на специално организирана за целта среща в Брюксел на 15 декември 2016г. пред експерти от правоохранителните органи, НПО сектора, бизнеса, академичните институции и медиите.

 

Заключения от прочуването

Различията между законодателството в изследваните десет държави се дължат основно на: а) непълно транспониране на международните и европейските правни инструменти в националните законодателства и 2) различията между вече съществуващите национални разпоредби и международното и европейско законодателство. Според заключението на експертите различията в националните законодателства в някои страни могат да доведат до по-ниски наказания или ненаказуемост на определен тип поведение, мотивирано от омраза.

 

Къде е България?

Експертите смятат, че е необходимо да се направи преглед на българското законодателство (особено в наказателно-правната му част) и да се преценят: 1. доколко прецизно е съобразено с ангажиментите на България по европейски и международни актове и 2. целесъобразността от въвеждане на законова дефиниция на „престъпление от омраза“. Необходимо е в съществуващите в Наказателния кодекс текстове да се уеднаквят признаците, които могат да послужат като мотив за извършване на престъпление от омраза.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       

Сравнителен анализ на държавите

Изследването групира наказателното преследване на проявления на омраза в три групи - поведение, което е незаконно във всички или почти всички изследвани държави, поведение, което е незаконно в повече от половината държави и поведение, което е незаконно само в малка част от държавите. Анализът е направен въз основа на допитване до правни експерти от всяка една от държавите, участващи в проекта.

 

  1. Пет са проявленията, които са незаконни във всички или в почти всички изследвани държави:
  • Публичното подбуждане към или инициаране на омраза или дискриминация срещу група от хора или член на тази група: а) въз основа на раса, народност, етнически произход или религия и б) когато проявлението е насочено срещу обществения ред или мир и когато е заплашително или обидно. Голяма част от държавите включват и други основания, като сексуална ориентация (7 от 10 държави), пол или инвалидност.
  • Публичното разпространение на ксенофобски или расистки материали, които проповядват/подбуждат към омраза/насилие/дискриминация е незаконно в повечето от държавите. Половината от държавите включват тук и използването на компютърна система за разпространение/проповядване на омраза, дискриминация или насилие. 
  • Публичната обида на лице или група от хора въз основа на раса, народност, етнически произход или религия е забранено от закона в 10 държави, но само 6 от тях приемат едно лице или група като жертви.
  • Публичната клевета или обида е забранена в 10 държави, в осем от тях подлежи на наказателна отговорност. 
  • Директната или индиректната дискриминация/тормоз в определени сфери е напълно или частично включена в законодателството на всички държави. В седем държави подлежи на наказателна отговорност, а в три - на административна. 

 

2. Над половината от изследваните държави са определили следното поведение като незаконно:

  • Създаването или участието в организации, които разпространяват или подбуждат към дискриминация/насилие/омраза въз основа на раса, народност, етническа принадлежност (при девет държави) и религия (при седем държави). 
  • Публичното оневиняване, отричане или съществено омаловажаване на престъпления срещу мира, човечеството, военни престъпления и геноцид. Напълно са забранени в една държава, и частично упоменати/забранени - в пет.
  • Изпращането на обидни/неприлични/заплашителни съобщения са незаконни в 6 от 10 държави.
  • Прякото публично подбуждане към извършване на нарушение или престъпление на каквото и да е от изброените основания е забранено от закона в 8 от 10 държави.
  • Заплашването на лице, извършено с расистки или ксенофобски подбуди чрез компютърна система е изцяло включено в законодателството на две държави и частично - в осем.
  • Използването на раса, народност, етнически произход, религия, пол, сексуална ориентация, инвалидност, възраст, политически убеждения и философски вярвания като мотив е отегчаващо вината обстоятелство в пет държави.
  • Обидата към религията е изцяло забранена в 4 държави и частично - в 3.

 

3. По-долу описаните поведения се определят като незаконни само в малък процент от изследваните държави.

 

  • Изпращането на съобщение/съдържание, което може да причини раздразнение, безпокойство и/или ненужна тревога да друго лице и за което изпращачът знае, че е неистинно, на което и да е от изброените основания.
  • Агитирането или публичното подстрекаване към враждебност/насилие между общности е забранено или включено в разпоредбите само на две държави и изцяло отсъства в четири. 
  • Записването на сцени на насилие или посегателство над друго лице, на каквото и да е основание и с каквито и да е средстава е незаконно в една държава и е частично включено в законодателството на три други държави.
  • Осъществяването на монтаж с говор/изображение на трето лице, без неговото съгласие, когато не става ясно или не е упоменато, че е монтаж и когато е използван някой от посочените признаци. Поведението е незаконно или е частично включено в законодателството на две държави. 
  • Злоупотребата/използването на самоличността, на каквото и да е основание, е незаконно в две държави.

 

Двата документа: “Незаконни прояви на омраза - дефиниции и последствия” и ръководството “Езикът на омразата онлайн - въпроси и отговори” са достъпни на: http://mandola-project.eu/publications/. 



Нашата дейност

Обучения

Образованието е ключово за ефективно противодействие на киберпрестъпленията

Информираност

Необходима е постоянна информираност за киберзаплахите

Експертни консултации

Тестове за пробиви в информационната сигурност, киберразследвания, оценка на сигурността

Научи повече